About ins_control

Защита от змии – екзотика или реалнoст в нашите географски ширини

Много хора от всякаква възраст изпитват атавистичен страх от змии. Това е чувство, познато на човешкия род от най-дълбока древност. В днешните технологични времена страхът от влечугите се смята за често срещана фобия, от която страдат 30 на сто от хората по земята.

В мегаполисите днес рядко може да се срещне змия, но на разходка в гората, на почивка или къмпинг това е напълно реална среща, а селските къщи и вили са възможност за съвсем близко съжителство с пълзящите съскащи твари, които съвсем неочаквано може да отключат фобия към вида, която, казват, остава завинаги. В същото време змиите са защитен вид, тъй като са полезни за екосистемата като контролират популацията на плъховете, мишките, полевките, насекомите и други вредители – тяхна естествена храна.

Как да се предпазим от змии в двора или градината си, как да разберем има ли змия около къщата или вилата на село и в покрайнините на града, как да реагираме, ако ненадейно змия влезе в дома ни? На тези въпроси има отговори и те просто трябва да се научат.

 

Защо змиите се срещат често в определени къщи или превенцията срещу влечугите?

 

Влечугите се появяват в тези градини, в които са създадени условия да ги има- лесен достъп, висока трева и посеви, които ги скриват, наличие на гризачи, които ги привличат.

Затова превенцията срещу наличие на змии е проста  – да се огради дворното място с ограда, която да ги спира физически. Тревата е добре да бъде ниско окосена, цветята също трябва да са ниски. Отпадъци в двора не бива да има, както и изостанала храна от домашните любимци. Те привличат мишки и плъхове, които от своя страна водят след себе си змиите.

Купчините окапали листа също са добро укритие за влечугите, а всякакви дупки е добре да се запълнят, така змиите няма да се почувстват свойски в дома на човека.

Прогонването на мишките и плъховете е първата стъпка от премахването на опасността от змии. Влечугите сами ще си идат, когато и тяхната естествена плячка напусне мястото.

Ефективната превенция срещу змиите може да бъде изпълнена, когато дворното място се прочисти не само от гризачи над земята, но и тези, които живеят заровени под нея. Това са къртицата и сляпото куче. Да не забравяме, че змиите обичат да се крият в дупки в земята, където намират и своята плячка в лицето на тези подземни гризачи.

Познаването на хранителните навици на змиите може да бъде само от полза при изработването на превантивните мерки срещу тях. Младите екземпляри сред тези влечуги се хранят с по-дребни от тях студенокръвни животни,  каквито са жабите и гущерите. Постепенно те се адаптират към нормалната хранителна диета за вида – топлокръвни малки бозайници. Има и змии, които са адаптирани главно към яйца, наричат ги пилешки змии, те изпиват пресните яйца.

Тези елементарни знания дават възможност за преценка на възможностите змия да се засели в градината или двора ни.

 

Как да разберем дали в двора ни има змии?

 

Местата, където най-често може да се настанят змии, са тези, които са ценни като източник на храната им.Такава са хладните, влажни и тъмни местообитания – любими на влечугите. Те обичат купчините листа, компоста, нахвърляните безредно дърва за огрев, гъстите неокастрени храсталаци, необезопасени кошове за храна. Това са местата, най-често посещавани от плячката на съскащите влечуги, а те пък следват храната си. Красивите шадравани в имота, аранжирани с камъни, също могат да станат притегателно място за змиите. Те им осигуряват много предимства на едно място – вода, която им е нужна, камъни, на които да се припичат и плячка около водата, която да гонят.

При такива предоставени екстри за една змия, най-вероятно в имота ще се засели някоя или дори цяла колония от тях.

Ще има ли място  за змии в къщата или вилата зависи и от други фактори – географско положение на района на имота, климата и общата популация на влечугите в определеното място. Трябва да се държи сметка на факта, че на всяка видяна змия се падат още няколко съществуващи на същото място, които са останали скрити от човешкото внимание.

 

Как да се преборим със змиите в двора или градината?

 

За да няма опасност от настаняване на змии в имота, стопанинът трябва да премахне всички възможности, които ги привличат.

Ако все пак се появят съмнения за тяхното наличие, може да се премине към ефективни средства за прогонването им.

  • Електронни уреди срещу змии – те излъчват вибрации и дразнещ шум в радиус от 50 метра и отблъскват не само змии, но и къртици, гущери, гекони и други дребни вредители. Може да се постави в двора, под земята, в градината, на площадката. Широкообхватните уреди могат да покрият площ от 1500 квадратни метра. При липса на такъв уред, може да се използва дори моторната косачака в ролята на уред за борба със змиите. Трябва само да се включи и да работи на място известно време. Вибрациите в земята, които предизвиква, могат да прогонят змията или други вредители.
  • Спрей или гранули за прогонване на влечуги – тези препарати съдържат ароматни есенции, които отблъскват змиите и в същото време са безвредни за тях. Трябва да се напръска площта, в която е забелязано влечугото. Ако се използва заедно с уреда срещу змии, действието е по-силно и вероятността да няма ефект е незначителна.
  • Капани за змии – при засичане на змия в имота може да се постави капан с примамка за влечугото и след улавянето му да се изнесе на разстояние от къщата.

 

Как да действаме, ако змия влезе в стаята?

 

Змията може да влезе и в къщата, защото това е начин за нея да си осигури топлина през есента или хлад през летните горещини. Змия може да бъде привлечена и от гризачите, които обитават мазета и тавани, а понякога дефилират и из стаите.

Най-добрата тактика при откриване на змия в стаята е да се повикат професионалисти от фирмите, оторизирани да се справят с вредители, които да решат проблема.

Тези, които не се боят неистово от змии, могат да решат тази въпрос и самостоятелно. Змията може да бъде уловена в съд, най-добре кофа с капак, като просто се помете в съда, а после се изнесе навън.

Друг начин е да се улови в торба, която да се използва като капан, ако влечугото се спотайва някъде. Платнените торби са удобно и любимо място на змиите, в което влезли веднъж, трудно могат да се измъкнат и това е начин за премахването им от къщи.

Капаните с лепило са много популярни и ефикасни. Необходимо е да се направи лепкава плоскост, върху която влечугото да залепне.

Всички способи са за прогонване на натрапника от жилището, а не неговото унищожаване. Да не забравяме, че змията е полезно влечуго, под защита на закона и безсмисленото им убиване не е желателно.

 

 

Нашествието на мравките и как да се справим с него

В огромното семейство на насекомите един вид е признат за най-успешен колонизатор в света. Това са мравките. Тези уникални организми са се приспособили за живот дори в най-тежките жизнени условия в пустините.Тяхното общество е перфектно устроено за оцеляване. Дребните пълзящи насекоми са много адаптивни, не им представлява проблем да променят пътя, по който се движат, непрекъснато комуникират помежду си и се размножават много бързо и успешно. Идеалната им социална организация и добре структурирания им начин на живот на колонии, наречени мравуняци, ги правят такива майстори в оцеляването. Препаратите за пръскане срещу тях унищожават само малка част от популацията на мравуняка.

Борбата с тези дребни агресори на спокойствието ни е позната на почти всеки собственик на къща, склад, заведение или хотел. Жилищните кооперации, всякакви складови постройки и места, където човек пребивава, са притегателно място за мравките. Те са привлечени от храната, която хората носят със себе си или съхраняват в складове.

Мравките са стотици видове, някои от тях особено опасни, но у нас се среща най-често вида фараонова мравка. Тя е смутителя на спокойствието ни, срещу който водим борбата с променлив успех. Съществуват обаче и вредители в зеленчуковите  и овощните градини, които също създават проблеми на стопаните.

 

Устройство на мравуняка при фараоновата мравка

 

Фараоновите мравки са особено упорит и настъпателен вид насекоми, който е трудно изтребим вредител в домовете на хората.

Този вид рядко живее непосредствено в природата. Техният подслон са сградите, там е топлината и храната за тях. Добре отоплените сгради са особено привлекателни, защото им позволяват целогодишна активност.

Фараоновите мравки изграждат мравуняка си на скрито и недостъпно за хората място. Щом се укрепят, те поемат пътя по тръбите, каналите и стените на сградите, провират се по фугите и пълзят, привлечени от аромата на храната. Щом открият източника на храна, те веднага маркират най-прекия път до него с феромоните си и стройните редици мравки маркират добре познатата ни пътека. Скоро присъствието им добива измеренията на нашествие, с което се налага да се води упорита борба.

 

Борбата с фараоновата мравка у дома

Борбата с домашното нашествие на мравки преминава през няколко етапа и всеки има значение и принос за крайния положителен резултат.

  • Първата стъпка е откриването на колонията. Пъплещите мравешки редици се състоят от мравки работници. Те мъкнат храната към мравуняка. Тяхното унищожаване не решава проблема, защото царицата продължава да снася все нови и нови мравки. Затова трябва да се открие тяхното гнездо.
  • Фараоновите мравки са известни със скоростното си размножаване, затова трябва да се действа моментално. Нужно е да бъдат избивани всички мравки, срещани по пътя.
  • До мравуняка се стига, следвайки пътя на мравките. Те не се отклоняват от маркираната с феромони пътечка, по която стигат най-бързо до храната. Най-правилно е да се търси около хладилника, ъглите на стаята, цепнатите по прозорците, фугите на стените.
  • При откриване на гнездото то трябва веднага да се обработи с инсектицид, спазвайки всички изисквания за безопасност.
  • Ако това не спре хода на насекомите, значи мравунякът не е един. Трябва да се има предвид ,че фараоновите мравки имат навика да правят по няколко колонии успоредно. Отново трябва да се проследят мравките в търсене на гнездото.
  • Възможно е колонията да не бъде открита. Мравките понякога се настаняват в общи помещения като шахти, котелно помещение, общ вход и други. В такъв случай проблемът е общ за обитателите на цялата сграда. Мравките могат да бъдат унищожени само с професионални средства от фирми, упълномощени да извършват такава дейност, които разполагат с нужните препарати, опит и машини, за да извършат общо прочистване на нападнатата сграда.

Мравките в градината

 

Градината и дворът на къщата са не по-малко уязвими от човешките жилища от атаките на мравките. Проблемът в градините е свързан и с проблема с наличието на листни въшки.

Мравките обичат да пълзят по дърветата, тъй като се хранят с цветните пъпки и тези на листата. С това те спират растежа на овощните насаждения и унищожават реколтата.

 

Борба с мравките по овощните дървета в градината

 

Две са възможностите да се води борба с мравките в градината – с химически препарати и народни методи. Обикновено хората предпочитат да прогонят мравките, без да унищожават цялата колония , тъй като тези насекоми са част от екосистемата, а нарушаването на част от нея винаги рефлектира и върху други звена. Народните методи най-вече не оказват никакво влияние върху насажденията.

 

  • Премахване на листните въшки е пряк път в борбата с мравките – мравките биват привлечени в градината от наличие на листни въшки. Известно е, че листните въшки не могат да усвоят захарта от изсмукания от листата сок и го отделят като капки, наречени медна роса. Тя е храна на различни видове мравки. Затова пътят към изгонването на мравките минава през унищожаването на листните въшки. Много често мравките сами си отиват след като листните въшки бъдат унищожени.
  • Естествени прегради пред мравките – най-важното е веднага да се предпазят дърветата още при поява на първите мравки. Бариерите, направени от стари гуми или фолио могат да спрат неумолимия ход на насекомите.
  • Ароматни растения срещу мравките – насекомите са известни с това ,че не търсят острата миризма. Затова пелинът, борът, ментата, вратигата, анасонът са подходящи растения, които да се завържат около дървесните стволове, за да прогонят нашествениците. Естествени репеленти са още магданозът, дафиновият лист, хрянът, доматените листа.
  • Поливане на мравуняка с вряла вода – най-прост и ефективен метод е да се залее мравуняка с вряла вода. Добре е водата да бъде в повече, за да проникне на по-голяма дълбочина. Подходящото време е след залез слънце, когато мравките са се прибрали в мравуняка си.
  • Разкопаване на мравуняка – хуманен начин за обезвреждането на мравките е разкопаването на мравуняка и преместването му извън градината. Добре е да се копае на дълбоко, за да се стигне до царицата, която обикновено е скрита в дълбочина.

 

Унищожаване на мравки с професионална дезинсекция

 

Оторизираните фирми за борба с вредители разполагат с професионален препарат, който е тясно специализиран за борба с мравки. Той съдържа богата на захари гранула, привличаща мравките. Той е под формата на гел, но може да се използва и в комбинация с пръскане и поръсване, които се правят по пътя на мравките.

Този препарат няма миризма и е безопасен за останалите живи твари. Неговото действие се забелязва след около 10 дни. Обикновено не се нуждае от вторична обработка, тъй като  е високо ефективен. Популацията на мравките е унищожена напълно и само при нашествие на нова популация се налага ново обработване на терена.

 

Паяците – нетипичен вредител вкъщи и напаст в градината

Десет са най-често срещаните фобии по света и една от тях се нарича арахнофобия. Представлява страх от паяци. Фобията от тези членестоноги според психолозите може да има културен произход, а може да е наследствено явление. Без значение от произхода на феномена, съжителството на хора с фобия от паяци и членестоногите е невъзможно.

Но тези безобидни твари не са желани гости и за останалите хора и съветите да се научим да споделяме своя свят в мир с тях не са съвсем адекватни. Остава ни да се отървем от присъствието им. Нужно ли е това и кога трябва да прибегнем до средства за борба с паяците?

 

Паяците и нуждата от борба с тях

 

Паяците са различни видове, някои са безвредни и дори полезни, има и отровни и опасни за хората. По нашите географски ширини опасни членестоноги от този вид не се срещат. Преобладават домашните паяци, които нямат близък досег с хората и не пренасят болести. Тъй като се хранят с други дребни насекоми, които оплитат в мрежите си, те се смятат даже за полезни. Мухи, комари, хлебарки и други истински вредители са сред плячката на паяка и така пълзящото създание подпомага усилията на човека да се отърве от вредители, но въпреки всичко паяците не са желани за съжителство от хората. Те пренасят кал и микроорганизми и влошават санитарното състояние на сградата, в която се настанят. Паяжините са особено неприятна гледка и засилват психологическия дискомфорт от присъствието на членестоногото. Има и хора, алергични към паяци.

Необходимостта да се отърве жилището от присъствието на домашния паяк няма алтернатива. Повечето фирми за борба с вредители не предлагат агресивни методи за унищожаване на домашните паяци като пръскане с инсектициди, независимо от огромната продукция на химическата промишленост срещу насекоми. Предложенията са обикновено за прогонване на натрапниците и средства за превенция срещу друго нашествие.

Какви са средствата за премахване на нежеланите гости?

 

Средства за борба с домашните паяци

 

  • На първо място стоят народните средства срещу паяци. Ментовото масло действа добре срещу тях, то е ефективно срещу няколко вида вредители. С разредено ментово масло с вода се пръскат местата, където те обикновено се появяват- ъгли, пукнатини и по тавана.
  • Професионалните фирми предлагат репеленти за паяци, които са иновативна практика в борбата с тези домашни натрапници. Репелентите са безвредни за хора и домашни любимци.
  • Друга възможност са електронните уреди срещу паяци, настроени на честота, неприемлива за членестоногите, което ги принуждава да напуснат дома. Те са също подходящи и за други дребни животни като мишките например, но пък недостатък им е, че действат и на всички останали малки животни, като мънички котенца и кученца и ако има такъв домашен любимец, вариантът с тях отпада.

 

Професионалната защита срещу паяци се осъществява чрез пръскане с препарати за дезинсекция. Те обаче се прилагат само при големи популации от паяци. Пръскат се домове, хотели, ресторанти и заведения от хранително- вкусовата промишленост.

  • Препаратите за пръскане, използвани от лицензирани фирми за борба с вредители, са безвредни, одобрени от РЗИ. Може да се извърши както еднократна обработка, така и под форма на абонаментен план за поддържане на помещенията.

Средства за борба с паяците в градината

 

Ако домашният паяк не може да нанесе сериозни вреди на хората, това може да направи паякът в градината, така нареченият паяков акар. Най-често в градините се среща обикновен и червен паяк. Нанася вреди на цветята, плодовете, зеленчуковите и декоративните култури. Клетъчният сок е любимата им храна. Те пробиват повърхността на листото, изсмукват сока, нарушават структурната цялост на листа и той пожълтява и изсъхва.

 

Тъй като вредителят е много дребен, трудно се вижда. Знак ,че растенията са нападнати от паяк акар е паяжината. Ако се натрупат много паяци, по листата се образуват светли петна на големи зони ,които непрекъснато нарастват. Растежът спира и цветето накрая умира. Най-често са засегнати розите и хризантемите сред всички цветя. Самият вредител пренася и други болести – сива плесен, вирусни заболявания и други.

 

Как да се води борбата с паяка в градината?

 

Борбата с паяк акар в градината трябва да започне веднага след като е открит. Първата стъпка е третиране на растението с перилен препарат или сапун за пране. Пръскането със сапунена вода няма да унищожи напълно паяка, но ще намали популацията.

 

Втората възможност са химическите методи.Пръскането с препарати с фосфор или сяра са ефикасни методи, които трябва да се редуват. Пръскането става няколко пъти с прекъсване от няколко седмици. Не всеки препарат обаче унищожава напълно паяка акар, защото яйцата обикновено остават незасегнати и независимо, че възрастните паяци умират, от яйцата не появяват нови вредители. За унищожаване и на яйцата, а не само на възрастното насекомо,  се използват препарати с токсично действие. Те обикновено са само за открито пространство като градината и се ползват при строго спазване на всички указани мерки.

 

Известно е ,че паяк акар не понася светлината и затова се крие под листата на нападнатите култури.Използването на ултравиолетова светлина също е метод за частично справяне с проблема.

 

Тъй като борбата с нашествието на паяци по растенията е много трудна, добрата превенция има голямо значение. Добре е листата на цветята да се изтриват редовно с влажен тампон или такъв, напоен със спирт.. Растенията трябва редовно да се проветряват.

Преди засаждане почвата трябва да се третира добре. Наблюдаването на засадените култури ще позволи да се отрие паяка и да се реагира своевременно.

 

Шест интересни факта за паяците

Забавни факти, които могат или не могат да направят паяците да изглеждат по-малко страховити.

1.Паяците са се приспособили да живеят в почти всеки тип местообитания .Те играят жизненоважни роли във всички екосистеми -с изключение на вашия дом.

2.Съществуват над 40 000 вида паяци и най-интересното общо между тях е ,че всички предат коприна. Един паяк може да произведе до седем различни вида, всеки от които се използва за различни цели.

3.Смятало се е, че всички паяци са месоядни, улавят и ядат други насекоми, но е установено, че един вид в Централна Америка е предимно тревопасен!

4.Паяците са късогледни
Повечето паяци имат осем очи, но някои, като кафявия паяк отшелник, имат само шест. Но дори и с всички тези очи, паяците не могат да виждат надалеч.

5.Женските могат да снасят до 3000 яйца едновременно. Някои женски ще умрат малко след снасянето, докато други носят малките паяци на гърба си.

6.Скачащите паяци могат да скочат до 50 пъти собствената си дължина. Скачащите паяци могат да променят налягането на течности в краката си, което води до пружиниращо движение, което задвижва паяците напред.

Ако смятате, че имате паяк в дома си, свържете се с Инсект Контрол, за да разрешим по най-бързият и безвреден начин проблема Ви. Някои видове са отровни за хората и с тях трябва да се борави професионално и отговорно.

Пет интересни факта за кърлежите

Кърлежите се срещат във висока трева и залесени площи. Макар и малки по размер ,те могат да нанесат големи вреди на нашето здраве, дори да застрашат живота ни.Така че, преди да се отправите на почивка на открито , се запознайте със следните малко известни факти за кърлежите; 1– Кърлежите не са насекоми-те са паякообразни.
2– За да оцелеят те се хранят с кръв и са способни да изсмучат огромни количества от нас.
3– Кърлежите на скачат и не летят -те пълзят по тревата търсейки гостоприемник (преминаващо животно или човек )
4– Някои видове кърлежи предпочитат за гостоприемник основно кучетата.За съжаление те са доста лесна плячка, докато играят в двора или са на разходка. За това не забравяйте след всяка разходка да проверявате домашният си любимец.
5– За разлика от други хапещи вредители, кърлежите са пригодени да се хранят за дълги периоди от време.Те се нуждаят от 24-48 часа хранене, за да предадат инфекции като лаймска болест ,така че бързото отстраняване е от решаващо значение.

Почистване на подпокривно пространство

Под тавана на блоковете има пространства с различен обем, наричани в строителството подпокривни пространства. Те са предвидени, за да влиза въздух през тях, а той играе роля на въздушна възглавница с изолационна цел. Сред хората тези необитаеми пространства са повече известни като гълъбарници, защото там се приютяват гълъбите. Това е мястото им за гнездене, хранене, живот.

                              Нуждата от почистване на подпокривно пространство

 Тези пространства обикновено не се поддържат, тъй като принадлежат към общите части на сградата без основно значение за нейната експлоатация. Гълъбите ги населяват и живеейки там, генерират боклук под формата на фекалии, тела на мъртви птици и донесени нечистотии. С времето курешките стават дебел пласт, сместват се с останалата мръсотия и образуват идеално пространство за развитие на популации от хлебарки.

Хлебарка

Хлебарките се развъждат, крият се на топло и се хранят под нечистотиите. В това благоприятно за развитието на различни паразити пространство може да се завъдят и дървеници. Когато популациите на тези вредители нараснат значително, те се спускат през общите части и стълбищата, пълзят по фасадата на сградата и намират път към апартаментите на хората, обитаващи блока.

 

Колкото по-силно хлебарките населят една сграда, толкова по-забележими стават. Започват да излизат не само нощем, но и в светлата част на деня, а това е знак, че те са превзели сградата.

 

Дървениците също тръгват от подпокривното пространство към човешките домове и когато се заселят, се скриват в процепите на мебелите, в подгъвите на матраците, а нощем изпълзяват, за да се хранят, като хапят спящите хора и пият кръв. Основна причина за разпространението на дървеници в дадена сграда са именно гълъбите, които освен това създават и невъобразим шум и пречат на хората да почиват.

Когато живеещите в една сграда потърсят начини за справяне с нашествие от хлебарки или дървеници, борбата винаги започва от подпокривното пространство – тяхното убежище. Без изкореняването им от това място, битката за жилищата няма да бъде спечелена.

 

Всъщност има и по-просто решение – да не се допуска създаване на благоприятна среда за нашествие на тези вредители като се почистят подпокривните пространства. Какво включва почистването на едно подпокривно пространство?

                        Почистване на подпокривно пространство

Почистването на подпокривното пространство е пакетна услуга, от която се ползват най-вече жители на панелни блокове и ЕПК строителство, тъй като са най-силно засегнати от проблема с нашествието на хлебарки и други буболечки, завъждани в гълъбарниците под покривите. Услугата включва:

  • Почистване на подпокривното пространство от купчините курешки, трупове и живи гълъби
  • Затваряне на отворите, през които влизат гълъбите с метални поцинковани мрежи

    Запушен отвор на подпокривно пространство

  • Механично укрепване на мрежата и  измазване с теракол, за да се подсили нейната здравина
  • При подпокривни пространства, отворени към съседния вход, може те да се преградят физически чрез поставяне на мрежа – метална или пластмасова, между двата входа, за да се ограничи достъпа на гълъбите
  • Обезпаразитяване на цялото подпокривно пространство срещу хлебарки  и други вредни насекоми с високо ефективни професионални препарати.
  • Дезинфекция с пудра за гълъбарници
  • Извозване на биологичните отпадъци до регламентираните за целта сметища

Чували с отпадъци от подпокривно пространство

                                   

Услугата не включва:

  • Почистване на отпадъци, оставени от обитателите или след ремонтни дейности от фирми с друг предмет на дейност
  • Изхвърляне на чакъл, изолационен материал, сгурия или други строителни отпадъци, оставени в подпокривното пространство след строежа или ремонти по блока
  • Почистване на асансьора

 

Забележка: Тъй като най-често услугата е за блокове до 9 етажа, за по-високите жилищни сгради, както и за нестандартни подпокривни пространства, цената се определя след огледа на място.

 

                           Най-често задавани въпроси при почистване на подпокривно пространство от лицензирани фирми

 

1. Давате ли гаранция и с каква продължителност, че гълъбите няма да влязат отново в подпокривното пространство? – Гаранцията на металните мрежи, които ги възпират, е 5 години. Ако тя се наруши, фирмата ги поправя или заменя

2. Как се формира цената за почистване на подпокривно пространство? – цената е сбор от ценовия разпис на отделните дейности по почистване и се състои от няколко пункта

  • Почистване на пространството от курешки, гнезда, живи и умрели гълъби
  • Дезинсикция на пространството с високо ефективни препарати
  • Дезинфекция с пудра срещу вредители
  • Дезинсекция на общите части на входа

3. Как се процедира при обединено подпокривно пространство на два входа? – Вариантите са два – разделяне с мрежа, или почистване и на двете места като се ползва отстъпка.

4. Възможно ли е запушване на отворите, през които влизат гълъбите, с цимент или друг материал? – Не, защото ще се наруши изолацията на сградата

 

Третиране срещу миризливки

Няма хора, които да не са били засегнати от нашествието на миризливки, независимо дали обитават селски дом с градина, или градско жилище. В този смисъл насекомите с латинско название Palomena prasina, наречени още вонещици заради характерната  миризма, която изпускат, когато са заплашени, са универсален вредител и натрапник в близост до нас. За да се справим успешно с натрапчивото им присъствие  е необходимо да знаем малко повече за видовете, навиците и ритъмът им на живот, от които пряко зависи и успехът на борбата с тях.

 

Ритъм на живот  на миризливката

 

Това насекомо е подобно на дървеницата. Представлява инвазивен вид, привнесен от Източна Азия и успешно адаптирал се у нас. Жизненият им цикъл включва няколко етапа: чифтосване, размножаване и хранене от пролетта до късна есен.

През зимата миризливките не се размножават, но търсят топло място, където да прекарат  в латентна фаза, наречена диапауза. По тази причина при застудяване масово атакуват домовете и сградите, търсейки убежище. За откриване на такова място насекомите се ръководят от светлината.

Активният период на миризливката е от април до октомври. Отглеждат по едно поколение, снасяйки яйца върху листата на растенията на групички от по няколко броя. След седмица-две се появява личинката.

В началото те се задържат близо една до друга, но по-късно се разполагат върху цялото растение. Хранят се от растението като изсмукват сока от листата, стъблата и корените на растението, с което го унищожават. За да се хранят, използват хоботче, което забиват в растението или в плода му. След това през него вливат ензим, който разгражда тъканта и изсмукват сместа. Възможно е по повърхността на атакувания плод да няма следи, но при разрязване се виждат веднага кафявите петна на онези места, където миризливката се е хранила.

 

Видове миризливки и растенията, които атакуват

 

Миризливките са многобройно семейство, включващо около 4 хиляди вида.

Дървесната миризливка е ярко зелена и напада ябълката, прасковата, райската ябълка и цитрусите
Сиво-кафявата миризливка е вредител, който откриваме при зърнените култури
Тъмно червената до кафява миризливка със зеленикаво кафяви крилца се храни с ягоди, малини, касис и френско грозде
Кръстоцветната миризливка е вредител, който предпочита салатите, репичките, зелето и ряпата. Насекомото се познава по червения си или жълт гръб, покрит с черни линии
По люцерната има отделен вид миризливка, която напада само тази трева

Разпознаването на отделните видове дава възможност да се създаде представа не само за наличието им, но и за размера, до който е достигнала популацията в засегнатата площ и да се предвидят адекватните мерки за защита.

 

Начини за борба с миризливките по културните растения

 

Веднъж нападнати растенията са застрашени от значителни щети, затова е нужно да се реагира веднага.

На пазара се предлагат капани за миризливки, които се поставят в градината, за да ги държат далече от плодовете и зеленчуците. Те улавят и убиват значителен брой от тях.

Превенцията дава също добри резултати. Почистването на външните пространства от дървени купчини, камъни, листа и други остатъци от растения, осигуряващи подслон на насекомите, ще премахне потенциалните места за заселване. Каналите и оградните линии, обрасли с бурени, купчини от компост и паднали дървета са потенциални места, подходящи за насекомите. Редовното плевене на двора е също начин за унищожаването им и добра превенция срещу населване с тях.

След като изядат бурените, където са се излюпили, насекомите се насочват към декоративни видове, овошки и зеленчуци, за да си осигурят храна. Затова предпазването дава доза сигурност срещу нашествие от миризливки.

 

Има редица хитри способи за прогонването на насекомите като например засаждане на растения, които ги пропъждат, защото привличат техни потенциални врагове. Например растения като невена, лилавата вратига и елдата привличат паразитната оса. Тя снася яйцата си при тези на миризливката и така унищожава развиващите се насекоми. Самите оси не са заплаха за хората. Миризливката не понася миризмата на чесъна, лавандулата, мащерката невена, хризантемата и засаждането им сред посевите също е начин за борба с тях.

 

Може да се направят и различни видове спрейове и разтвори за пръскане. Един от най-лесните е със сода бикарбонат. Разтвор от 1супена лъжица от хлебната сода, разтворена в 3 литра вода, дава възможност да се напръска значителна площ. При редовно третиране през ден опасността от загуби в градината значително пада.

 

Химическите препарати за растителна защита срещу миризливки са от ІІ група и са доста силни, но някои от видовете са резистентни към пестициди.  За ефективни и сигурни се смятат следните препарати :

Пиретронатура – добива се от цветето Пиретрум и носи неговото име. Този инсектицид не уврежда почвата, но е ефикасен срещу зелената буболечка.
Ним-азал е препарат, съдържащ масло и азадирахтин. Попадайки върху листата, той образува тънък филм, възпиращ развитието на спорите на гъбите и така задушава яйцата на миризливката.

Начини за борба с миризливките у дома

 

При застудяване миризливките започват да търсят място за зимуване и пътят им ги отвежда до домовете на хората. Ако популацията им е висока, те представляват истинска напаст, макар че не са кръвосмучещи и не пренасят заразни болести. Миризмата, която изпускат от миризливите си жлези, особено при смачкване, е наистина отблъскваща.

 

Начините за справяне с тях са да се затворят всички малки процепи, откъдето биха могли да навлязат. Ако около къщата има растителност, която ги привлича, е добре да се почисти.

 

Навлизайки вкъщи, те не само създават дискомфорт, но могат да нападнат домашните саксии с растения. Улавянето им и внимателното им изхвърляне навън е първият начин на борба с тях. Лесно е да бъдат открити, защото имат любопитен навик да кацат върху бели и жълтеникави повърхности.

 

Най-добрият естествен инсектицид срещу тях, е диатомитът ,който може да се ползва като пудра. Когато миризливката влезе в досег с препарата, тя се дехидратира и умира. Пудрата може да се ръси директно върху насекомото или да се създаде с нея бариера, за да се ограничи навлизането му.

Ако са повече, единственият вариант е да се обърнете към професионалисти.

Важното е да се вземат мерки и да не се допуска популацията на миризливките да обсеби дома.

 

Дезинфекция на обекти

Дезинфекцията е процес, при който се редуцира броят на патогенните микроорганизми върху обекти с епидемиологична значимост от външната среда, от кожа и лигавици до безопасно за здравето на човека ниво.

Извършваме различни методи на дезинфекция.

Препаратите, които използвваме са раззрешени от МЗ и са щадящи за здравето на хората и животните.

Биоцидите са с бактерицидно, фунгицидно, вирусоцидно и алгицидно действие !
Вирусоцидно означава, че се използват и за превенция от коронавирус!

Дезинфекция срещу Коронавирус

Днес човечеството преживява безпрецедентни времена, когато на преден план излиза грижата за здравето и защитата на хората в дома и на работното място- в офиса, банката, магазина, училището, производствената фирма и всички обекти, в които се наблюдава засилен поток от хора. Световната пандемия от Covid 19 създаде риск за всички активни хора, като най-силно са застрашени тези, които постоянно са в открит контакт с други хора. Наложителната социална дистанция, личните предпазни средства не винаги са достатъчни, защото предаването на вируса е по всички възможни начини – от високорисковия въздушно-капков път до контактен- чрез заразени повърхности.

 

Всички, които днес продължават да работят и учат във високо рискова среда, считат за първостепенна грижа опазването на служителите, учащите и клиентите си от възможно предаване на заразата. Само с общи усилия и отговорност на цялото общество можем да излезем победител срещу невидимия, но много коварен враг.

 

Участваме във всеобщите усилия чрез работата си и се стремим да бъдем максимално полезни на нашите клиенти с услугата дезинфекция срещу Covid 19. Придържаме се към алгоритъма, разработен от Националния център за заразни и паразитни болести, който извърша дезинфекция срещу вируси, включително Covid 19.

 

                   Алгоритъм на действие при дезинфекция срещу Covid19

 

Новият коронавирус Covid 19 е от групата на РНК вирусите с обвивка, за които се знае, че са чувствителни към редица дезинфектанти – хлорни, алдехиди, окислители, алкохолни, йодни съединения. Всички използвани в работата ни дезинфектанти са разрешени от Министерството на здравеопазването. 

Преди самата обработка се прави мониторинг на обекта, изготвя се протокол за третиране, прави се преценка за препарата и концентрацията, която да се използва.

 

                                      Избор на дезинфектант

 

За най-активно посещаваните зони се избира дезинфектант с вирусоцидно действие, постигащ ефективност при кратко време на действие – до 15 минути.

 

              Установяване на критичните точки и повтаряемост на обработката

 

За всеки обект се определят критичните точки, които ще бъдат дезинфекцирани. Като критични се определят тези повърхности, които имат връзка със засиления трафик на хора и най-често докосваните – пода в училището, детското заведение, дръжки и врати в молове, бизнес сгради, перони и метростанции, чинове, бюра, бутони на различни места, сензорни екрани, тоалетни, мивки, парапети и всички други места, които допираме несъзнателно по пътя си. Критичните точки се дезинфекцират всекидневно.

При наличие на много доказани случаи на Covid 19 в населеното място дезинфекцията трябва да се засили, като варира от 4 пъти дневно до такава на всеки час или след всеки курс на транспортното средство.

 

                         Начин на приложение на дезинфектантите

 

Дезинфектантите могат да бъдат нанасяни директно при малките повърхности, или по-често концентрати, които са разредени с вода. Това обикновено се прави при обработване на големи повърхности като подове, стени, големи превозни средства, открити площи с плътно покритие от хора като спирките на градския транспорт, метрото, летища и други. Повърхностите директно се пръскат с препарата, като цялата повърхност се третира добре. После се оставя да изсъхне. 

 

Самата обработка се извършва с пенообразуващи машини при стриктно спазване на всички изисквания за концентрация на разтвора, проветряване след обработване, изплакване и подсушаване на повърхностите, които се докосват и използват директно, и време за достъп на хората и домашните любимци до помещенията, които са третирани.

 

                      Уреди и техника за дезинфекция

 

Техниката за дезинфекция най-често се състои от ръчни, гръбни пръскачки, моторни пръскачки или автоматизирани системи за така наречената „ суха мъгла”. Автоматизираните системи се използват за обширни обработки и изискват специално разрешение за регистрирани фирми, разполагащи с необходимите компетентности, материали и защитни средства за извършване на този вид дейност.

 

В момента сред най-модерните и актуални начини за дезинфекция са димките за обеззаразяване, с които се третират вагоните на БДЖ и транспортните средства. Те са сериозно средство с две синергични съставки – калиев пероксимоносулфат и калиев персулфат.

Всички използвани препарати за дезинфекция са антиалергенни и безвредни за хората, домашните любимци и околната среда и притежават високо ниво -Гражданска защита.

 

              Времетраене на дезинфекцията и карантинен период след нея

 

Дезинфекцията се извършва бързо, независимо от площта, която подлежи на третиране. Около 5 минути отнема обеззаразяване на помещение, с квадратура от 100 кв.м. При обекти около 1000 кв.м. времето достига до 20 минути.

 

След проведената дезинфекция се налага да се запечати площта за 1-2 часа в зависимост от препарата, който се използва. Препоръчваме проветряване  от около 15-20 минути.

 

По време на провежданата стерилизация в помещенията или площта, която се обработва, не бива да има хора, домашни любимци, открити вещи или храна.

 

                 Важни уточнения при дезинфекция срещу Covid 19

 

При дезинфекция срещу Covid 19 не важат условията, характерни за препаратите за дезинсекция, които са микрокапсулирани и остават да действат на повърхността за по-дълъг период. В случая с коронавирусната инфекция това не е възможно и затова една дезинфекция веднъж в седмицата или в месеца намалява рязко ефективността на мероприятието. Необходимо е разбиране на тези положения и взимане на правилно решение за поддържане на високо ниво на защита посредством редовно обеззаразяване.

Как оцеляват насекомите през зимата

Преглед на стратегийте за оцеляване на насекомите през зимата

Когато нахлуе студеното време, мечките преминават в хибернация, птиците мигрират на юг а ние, , се се отпускаме до огъня, за да се стоплим през зимните месеци. Но какво се случва с вредители като мравки, комари и термити?Много хора приемат, че те просто умират, но истината е, че тези и други насекоми често измислят стратегии, за да оцелеят през зимата. Научете повече как оцеляват по отделно вредителите.

Мравки

Мого рядко през зимния сезон може да видите колония мравки да марширува по кухненския плот. Това обаче не означава, че те не са близо. Мравките са много успешни в оцеляването на открито през зимата, мнохо често това се случва в собствения ни двор или градина. През есента те изяждат огромни количества храна с цел да натрупат мазнини, за да оцелеят седмици наред без да се хранят. С пристигането на зимния студ температурата на тялото – и производителността – значително намалява, така че те запечатват колонията си и се спускат в дълбока почва или под скалите, докато пролетта не се появи. След като температурата се повиши, мравките излизат от местата си за презимуване, пълни с енергия и готови да провалят следващото барбекю на задния двор.

Дървеници

Дървениците издържат на темперутари от пълно замръзване до 50 градуса по Целзий, което прави унищожаването им много трудно. Въпреки това, ако се задържи температура под 0 градуса, те загиват. Лошата новина е, че нашите домове осигуряват перфектното местообитание за дървениците, за да оцелеят през зимните месеци.

Хлебарки

Хлебарките са еволюирали милони години, те са се адаптирали към всички условия. Но дали могат да оцелеят в студеното време ? Най-общо казано, повечето видове хлебарки могат да оцелеят през цялата година, стига да имат лесен достъп до топла и влажна среда. Германската хлебарка, например, предпочита да живее на закрито в близост до храна и източници на влага. За това този вид често се среща в кухните и баните, особено през зимните месеци. За разлика от германската хлебарка, амеиканската предпочита откритите площи, когато климата е по топъл. Но когато температурите паднат, те мигрират в домовете или в търговски сгради като ресторанти, хранителни магазини, заводи за преработка на храни, болници и др.

 

Комари

През летните месеци чест се натъквате на комари, след което е неизбежно да ви ухапят и да получите тези дразнещи червени, сърбящи пъпки. За съжаление комарите не умират, когато дойде стария приятел Зимата. Противно на общоприетото схващане, тези хапещи насекоми изпадат в хибернация и зимуват в защитени места като кухи трупи. С подобряването на метеорологичните условия женските комари се събуждат и търсят източник на кръв за хранене и започват да снасят яйца.