About akaraicheva

Хлебарките ще спасят света !

Хлебарки ще спасяват света!
Благодарение на учените от университета в Северна Каролина, хлебарките от вредни и заразни насекоми ще се превърнат в истински спасителен отряд!
По данни на в. „Мирър“, учените са разработили технология, чрез която хлебарките, ще могат да търсят оцелели при разрушени сгради.
Идеята на учените е хлебарката да бъде превърната в биоробот, който е оборудван със свръхчувствителен микрофон. Микрофонът ще разпознава човешкия глас от всички останали заобикалящи го допълнителни звуци.
По този начин, хлебарката ще изпраща сигнал до спасителния отряд, който ще има данни за местонахождението на оцелелите хора.
Ако се чудите, защо хлебарката ще търси оцелели хора, а няма да избяга – то учените са помисли и за това. Разработили са т.н „Невидима ограда“, която не позволява на хлебарката – спасител, да напусне срутената сграда.
В очакване сме и българските учени да приложат новата технология – в България този ресурс е неизчерпаем.

Всичко за гризачите

Гризачите са едни от най – често срещаните бозайници. Някои от тях са наречени вредители, поради причините, че се хранят със земеделски култури и разпространяват различни видове заболявания, опасни за човека. Представители на тези вредители са – мишките и плъховете.

Борбата срещу вредителите съществува още от зората на човечеството и въпреки усилията, полагани и до ден днешен, броят на плъховете и мишките, превъзхожда броя на хората по цял свят.

През последните години се наблюдават „нашествия“ от плъхове и мишки. Това се дължи, най – вече, на тяхната голяма размножителна способност. Характерно за тях е ранното полово съзряване – от 20 дни до 3 месеца, кратки бременности – 20-30 дни и голям брой при раждане – до 18 бр.

Гризачите, които имат най – голямо отношение към здравето на човека, са сивият (канелн ) и черният ( покривен ) плъх, както и домашната мишка. Това е така, защото те могат да влязат в къщата, апартамента, в училището, на работното място, в административни сгради  и в други помещения с обществено предназначение, дори и в заведения за хранене.

Ще разгледаме и трите вида отделно, но преди това, нека Ви запознаем с общи сведения и факти.

Защо е важно да не живеем сред плъхове и мишки?

В днешно време, инфекциозните болести се разпространяват значително по – бързо отколкото векове назад.

Много от инфекциозните болести, се пренасят върху хората от животните.

От многостепенно значение е превенцията и контрола върху заболяванията.

Както вече споменахме, плъховете и мишките са преносители на многобройни инфекциозни и паразитни заболявания, които поразяват както селскостопанските животни, така и хората. Повечето от тези заболявания са особено опасни!

Важно е да знаем, че заболяванията се предават и разпространяват, не само  чрез директен контакта с гризачите, чрез техните урина, слюнка и изпражнения, но също така заразата може да бъде пренесена върху хората и от кърлежи, бълхи и други насекоми, имали контакт с вредителите гостоприемници.

За съжаление, до като продължаваме да съжителстваме с плъхове и мишки вероятността от заразяване е много голяма. По тази причина, борбата срещу плъхове и мишки е от съществено значение за здравословния ни начин на живот.

 

Болести пренасяни от плъхове и мишки

Едни от най – големите виновници за чумната епидемия през Средновековието са плъховете. Те са преносители на десетки заболявания.

Бубонната чума се пренася от бълхите, които паразитират  по плъховете гостоприемници. Симптомите включват: главоболие, слабост, кашлица, кръвоизливи в кожата и други органи. Това фатално заболяване често убива в рамките на същия ден, от появата на първоначалните симптоми. От чума умират както хората, така и плъховете.

Една от най – разпространените инфекциозни болести е Ендемиченият (миши) тиф. Тиф е бактериално заболяване, чийто най – чести преносители са плъховете.

Освен Тиф, от съществено значение за здравето на човека са и Лептоспирозата.  Това е бактериална инфекция, която уврежда черния дроб и бъбреците и се разпространява чрез урината на плъховете, попаднала в питейна вода или хранителни продукти. Усложненията включват бъбречна и чернодробна недостатъчност, както и сърдечно-съдови проблеми. За съжаление регистрираните смъртни случаи, причинени от лептоспироза, са значителни ( почти половината от докладваните случаи), въпреки напредването на медицината.

Подобно на лептоспирозите , Лимфоцитен хориоменингит  е вирусна инфекциозна болест, която също се предава чрез слюнката и урината на плъхове. Тази болест води до повишена температура,  мускулни болки, неразположение,  главоболие, загуба на апетит,  гадене и повръщане, възпаление на централната нервна система, менингит или енцефалит.

Плъхове са известни носители на хантавируси – бъбречен синдром, който причинява ускоряване на сърдечната дейност, както и ускоряване на дишането, които от своя страна водят до смърт. Това заболяване, отново се предава чрез урината и изпражненията на вредителите.

Други болести, пренасяни от мишки и плъхове са: бруцелозата, туларемията, трихинелозата ( в повечето случаи, като резервоари) и др.

 

Плъхов

Едни от най – големите и страховити синантропни ( съжителстват с човека ) вредители, познати на хората са плъховете. Те нараняват и замърсяват милиони тонове земеделска култура. Влияят сериозно, както върху здравето на човека, така и върху здравето на селскостопанските животни. Един от най – разпознаваемия признак, че около нас живее плъх, за техните изпражненията.

Плъховете са се появили на този свят  48 млн. години, преди появата на човека.

В България най – често се срещат Сивият ( канален ) и Черният ( покривен ) плъх.

 

Сив плъх (Rattus norvegicus)

Carpenter_Ant_-_5

 

 

Външен вид

 

Сивият плъх (Rattus norvegicus), т.н канелен плъх, е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae) .Притежава крушовидно набито тяло с дължина до 25 см.  Средната маса е около 250 г., като се срещат и екземпляри с маса до 600 г. Опашката е с една идея по – къса или е почти колкото дължината на тялото. Също така е гола и люспеста. Наричан е още „кафяв плъх“, поради окраската на горната част на тялото, която е от сиво-кафява до тъмносиво-кафява. Има малки уши и очи и широка и затъпена муцуна. Коремът е сив до жълтобял.

 

Жизнен цикъл

Появява в Европа през 17 век, като бива пренесен с търговските кораби.

Среща се из целия сват, включително и в цяла България.

Сивият плъх гнезди както на открито в близост до водоизточници така и вътре в долната част сградата. Ако на ниското няма място, тогава може да се срещне и в горните части. Заселва се в канализационни мрежи, шахти, силози, хранителни обекти, хотели, жилища, складове, мазета, ферми, между подовете, между стените, под хладилници, в мебелите. Плъхът е социално животно и е тясно свързан с местообитанията на хората. Активен е привечер и през нощта.

Сивият плъх е много плодовит. Ражда от 3 – 7 пъти на година,  с от 7 – 18 малки в едно котило, а понякога и до 20, които кърми и отглежда в топло гнездо, под земята.  Бременността трае около 22 дни. Плъховете достигат полова зрялост след 10 – 12 седмици. Средната продължителност на живот е 3 години.

 

Сивият плъх е всеядно животно. Храни се с картофи, моркови, яйца, фураж, плодове и зеленчуци, зърнени храни, но предпочита месо. Агресивен е към малко домашни животни – пилета, прасета. Сивият плъх, позициониран в града, лозови насъждения

се храни най – вече с изпражнения и останки от умрели животни. Консумират до 30 гр. храна дневно.  Изптва голяма необходимост от вода – изпива около 60 мл. вода. Отличен плувец.

 

Черен плъх (Rattus rattus)черен плъх

Външен вид

 

Черен плъх (Rattus rattus), т.н покривен или корабен плъх е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae) . Тялото е стройно с банановидна форма и дължина до 19 см. По – малко от това на Сивия плъх. Средната маса е около 155 гр. Опашката е по – дълга от дължината на тялото, гола с редки косми между люспите. Козината  по – често е сиво-черна до кафеникава, а понякога и чисто черна на цвят. Има големи уши, които могат да достигнат очите. Носът и муцуната са остри. Цветът на корема е сив до бял.
Жизнен цикъл

Среща се из целия сват, включително и в цяла България.

Черният плъх е сухолюбив и предпочита да гнезди по дървета и храсти или вътре във високите части на сградата и тавана. Добър катерач е и обикновено прониква в сградите през покривите.  Обитава, най – често таваните на сградите, лозите, а понякога и корабите.  Също както сивият плъх,  така и черният, обитава места, свързани със жилищата на хората и е активен привечер и през нощта.

Черният плъх се плоди от 3 – 5 пъти в годината и ражда от 6 – 10 малки в котило. Полова зрялост достигат след 12 – 15 седмици. Средната продължителност на живот е много по – малка от тази на сивия плъх – 1 година.

Чрният плъх е всеядно животно, но за разлика от сивия, предпочита семена, плодове  и ядки. От плодовете,предпочита цитросовите, а от ядките – орехите. Може да достигне и висящ на дървото плод. Ако не намери плодове или ядки, ще се нахрани със зеленчуци, месо или охлюви. Не е агресивен към домашните животни. Храни се с до до 30 гр. храна дневно и изпива около 30 мл. вода. Много е подвижен е добър в катеренето.

 

Мишки

мишка

Домашната мишка (Mus musculus)

Домашната мишка (Mus musculus) е вид дребен гризач (Rodentia) от семейство Мишкови (Muridae). Тя е най-дребният синантропен гризач. Тяло ѝ достига размери до  10,6 см. Тежи между 12 – 30 г. Дължината на опашката е почти колкото тялото на мишката – около10 см.  Козината е от сивкава до тъмнокафява на цвят, а в някои случаи почти черна. Имат малка глава, големи очи  и уши, прегънати напред, достигащи очите. Муцуната е остра. Лесно могат да бъдат различени от плъховете.  Коремът е тъмно сив на цвят.

Жизнен цикъл

Разпространена е по цяла България. Най-старият и типичен Европейски вид.

Домашната мишка е влаголюбива. Гнезди  вътре в сградата или на открито, там, където е близо до източника си на храна. Когато излиза да търси храна, никога не се отдалечава много от местото, където се намира гнездото ѝ. Обитава най – вече човешките жилища, като се крие във всички дупки и пролуки. Живеят и на открито, като изравят дупки и тунели. Предпочитат ниските места, но са и много добри катерачи. Активна е привечер и през нощта. Не харесват дневната светлина.

Домашната мишка ражда от 5 – 10 пъти годишно и всяко раждан е с от 7 – 13 малки. Бременността трае 20 дни. Малките достигат полова зрялост  и започват да се размножават 2-3 седмици след раждането.  Продължителността на живота й е до 1 година.

Храни се най – вече със семена и хранителни продукти на човека.  Ако не намерят растителна храна, могат да бъдат и всеядни и да се хранят с месо. Често събират запаси за зимата и отделят голяма част от времето си в търсене и трупане на храна. Необходимото им количество храна на ден е 3гр. Могат да оцелеят без допълнителна вода, но необходимото количество е около 3 гр. на ден.