Всичко за гризачите
Гризачите са едни от най – често срещаните бозайници. Някои от тях са наречени вредители, поради причините, че се хранят със земеделски култури и разпространяват различни видове заболявания, опасни за човека. Представители на тези вредители са – мишките и плъховете.
Борбата срещу вредителите съществува още от зората на човечеството и въпреки усилията, полагани и до ден днешен, броят на плъховете и мишките, превъзхожда броя на хората по цял свят.
През последните години се наблюдават „нашествия“ от плъхове и мишки. Това се дължи, най – вече, на тяхната голяма размножителна способност. Характерно за тях е ранното полово съзряване – от 20 дни до 3 месеца, кратки бременности – 20-30 дни и голям брой при раждане – до 18 бр.
Гризачите, които имат най – голямо отношение към здравето на човека, са сивият (канелн ) и черният ( покривен ) плъх, както и домашната мишка. Това е така, защото те могат да влязат в къщата, апартамента, в училището, на работното място, в административни сгради и в други помещения с обществено предназначение, дори и в заведения за хранене.
Ще разгледаме и трите вида отделно, но преди това, нека Ви запознаем с общи сведения и факти.
Защо е важно да не живеем сред плъхове и мишки?
В днешно време, инфекциозните болести се разпространяват значително по – бързо отколкото векове назад.
Много от инфекциозните болести, се пренасят върху хората от животните.
От многостепенно значение е превенцията и контрола върху заболяванията.
Както вече споменахме, плъховете и мишките са преносители на многобройни инфекциозни и паразитни заболявания, които поразяват както селскостопанските животни, така и хората. Повечето от тези заболявания са особено опасни!
Важно е да знаем, че заболяванията се предават и разпространяват, не само чрез директен контакта с гризачите, чрез техните урина, слюнка и изпражнения, но също така заразата може да бъде пренесена върху хората и от кърлежи, бълхи и други насекоми, имали контакт с вредителите гостоприемници.
За съжаление, до като продължаваме да съжителстваме с плъхове и мишки вероятността от заразяване е много голяма. По тази причина, борбата срещу плъхове и мишки е от съществено значение за здравословния ни начин на живот.
Болести пренасяни от плъхове и мишки
Едни от най – големите виновници за чумната епидемия през Средновековието са плъховете. Те са преносители на десетки заболявания.
Бубонната чума се пренася от бълхите, които паразитират по плъховете гостоприемници. Симптомите включват: главоболие, слабост, кашлица, кръвоизливи в кожата и други органи. Това фатално заболяване често убива в рамките на същия ден, от появата на първоначалните симптоми. От чума умират както хората, така и плъховете.
Една от най – разпространените инфекциозни болести е Ендемиченият (миши) тиф. Тиф е бактериално заболяване, чийто най – чести преносители са плъховете.
Освен Тиф, от съществено значение за здравето на човека са и Лептоспирозата. Това е бактериална инфекция, която уврежда черния дроб и бъбреците и се разпространява чрез урината на плъховете, попаднала в питейна вода или хранителни продукти. Усложненията включват бъбречна и чернодробна недостатъчност, както и сърдечно-съдови проблеми. За съжаление регистрираните смъртни случаи, причинени от лептоспироза, са значителни ( почти половината от докладваните случаи), въпреки напредването на медицината.
Подобно на лептоспирозите , Лимфоцитен хориоменингит е вирусна инфекциозна болест, която също се предава чрез слюнката и урината на плъхове. Тази болест води до повишена температура, мускулни болки, неразположение, главоболие, загуба на апетит, гадене и повръщане, възпаление на централната нервна система, менингит или енцефалит.
Плъхове са известни носители на хантавируси – бъбречен синдром, който причинява ускоряване на сърдечната дейност, както и ускоряване на дишането, които от своя страна водят до смърт. Това заболяване, отново се предава чрез урината и изпражненията на вредителите.
Други болести, пренасяни от мишки и плъхове са: бруцелозата, туларемията, трихинелозата ( в повечето случаи, като резервоари) и др.
Плъхов
Едни от най – големите и страховити синантропни ( съжителстват с човека ) вредители, познати на хората са плъховете. Те нараняват и замърсяват милиони тонове земеделска култура. Влияят сериозно, както върху здравето на човека, така и върху здравето на селскостопанските животни. Един от най – разпознаваемия признак, че около нас живее плъх, за техните изпражненията.
Плъховете са се появили на този свят 48 млн. години, преди появата на човека.
В България най – често се срещат Сивият ( канален ) и Черният ( покривен ) плъх.
Сивият плъх (Rattus norvegicus), т.н канелен плъх, е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae) .Притежава крушовидно набито тяло с дължина до 25 см. Средната маса е около 250 г., като се срещат и екземпляри с маса до 600 г. Опашката е с една идея по – къса или е почти колкото дължината на тялото. Също така е гола и люспеста. Наричан е още „кафяв плъх“, поради окраската на горната част на тялото, която е от сиво-кафява до тъмносиво-кафява. Има малки уши и очи и широка и затъпена муцуна. Коремът е сив до жълтобял.
Жизнен цикъл
Появява в Европа през 17 век, като бива пренесен с търговските кораби.
Среща се из целия сват, включително и в цяла България.
Сивият плъх гнезди както на открито в близост до водоизточници така и вътре в долната част сградата. Ако на ниското няма място, тогава може да се срещне и в горните части. Заселва се в канализационни мрежи, шахти, силози, хранителни обекти, хотели, жилища, складове, мазета, ферми, между подовете, между стените, под хладилници, в мебелите. Плъхът е социално животно и е тясно свързан с местообитанията на хората. Активен е привечер и през нощта.
Сивият плъх е много плодовит. Ражда от 3 – 7 пъти на година, с от 7 – 18 малки в едно котило, а понякога и до 20, които кърми и отглежда в топло гнездо, под земята. Бременността трае около 22 дни. Плъховете достигат полова зрялост след 10 – 12 седмици. Средната продължителност на живот е 3 години.
Сивият плъх е всеядно животно. Храни се с картофи, моркови, яйца, фураж, плодове и зеленчуци, зърнени храни, но предпочита месо. Агресивен е към малко домашни животни – пилета, прасета. Сивият плъх, позициониран в града, лозови насъждения
се храни най – вече с изпражнения и останки от умрели животни. Консумират до 30 гр. храна дневно. Изптва голяма необходимост от вода – изпива около 60 мл. вода. Отличен плувец.
Черен плъх (Rattus rattus)
Външен вид
Черен плъх (Rattus rattus), т.н покривен или корабен плъх е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae) . Тялото е стройно с банановидна форма и дължина до 19 см. По – малко от това на Сивия плъх. Средната маса е около 155 гр. Опашката е по – дълга от дължината на тялото, гола с редки косми между люспите. Козината по – често е сиво-черна до кафеникава, а понякога и чисто черна на цвят. Има големи уши, които могат да достигнат очите. Носът и муцуната са остри. Цветът на корема е сив до бял.
Жизнен цикъл
Среща се из целия сват, включително и в цяла България.
Черният плъх е сухолюбив и предпочита да гнезди по дървета и храсти или вътре във високите части на сградата и тавана. Добър катерач е и обикновено прониква в сградите през покривите. Обитава, най – често таваните на сградите, лозите, а понякога и корабите. Също както сивият плъх, така и черният, обитава места, свързани със жилищата на хората и е активен привечер и през нощта.
Черният плъх се плоди от 3 – 5 пъти в годината и ражда от 6 – 10 малки в котило. Полова зрялост достигат след 12 – 15 седмици. Средната продължителност на живот е много по – малка от тази на сивия плъх – 1 година.
Чрният плъх е всеядно животно, но за разлика от сивия, предпочита семена, плодове и ядки. От плодовете,предпочита цитросовите, а от ядките – орехите. Може да достигне и висящ на дървото плод. Ако не намери плодове или ядки, ще се нахрани със зеленчуци, месо или охлюви. Не е агресивен към домашните животни. Храни се с до до 30 гр. храна дневно и изпива около 30 мл. вода. Много е подвижен е добър в катеренето.
Мишки
Домашната мишка (Mus musculus)
Домашната мишка (Mus musculus) е вид дребен гризач (Rodentia) от семейство Мишкови (Muridae). Тя е най-дребният синантропен гризач. Тяло ѝ достига размери до 10,6 см. Тежи между 12 – 30 г. Дължината на опашката е почти колкото тялото на мишката – около10 см. Козината е от сивкава до тъмнокафява на цвят, а в някои случаи почти черна. Имат малка глава, големи очи и уши, прегънати напред, достигащи очите. Муцуната е остра. Лесно могат да бъдат различени от плъховете. Коремът е тъмно сив на цвят.
Жизнен цикъл
Разпространена е по цяла България. Най-старият и типичен Европейски вид.
Домашната мишка е влаголюбива. Гнезди вътре в сградата или на открито, там, където е близо до източника си на храна. Когато излиза да търси храна, никога не се отдалечава много от местото, където се намира гнездото ѝ. Обитава най – вече човешките жилища, като се крие във всички дупки и пролуки. Живеят и на открито, като изравят дупки и тунели. Предпочитат ниските места, но са и много добри катерачи. Активна е привечер и през нощта. Не харесват дневната светлина.
Домашната мишка ражда от 5 – 10 пъти годишно и всяко раждан е с от 7 – 13 малки. Бременността трае 20 дни. Малките достигат полова зрялост и започват да се размножават 2-3 седмици след раждането. Продължителността на живота й е до 1 година.
Храни се най – вече със семена и хранителни продукти на човека. Ако не намерят растителна храна, могат да бъдат и всеядни и да се хранят с месо. Често събират запаси за зимата и отделят голяма част от времето си в търсене и трупане на храна. Необходимото им количество храна на ден е 3гр. Могат да оцелеят без допълнителна вода, но необходимото количество е около 3 гр. на ден.